Определено обаче се налага да бъде публикуван даден адрес. Особено в личните или корпоративните сайтове. Все пак, ако предлагате дадена услуга, било то реклама даден сайт, или пък изработка на сайтове или каквато и да е друга услуга, все някак потенциалния клиент трябва да може да се свърже с вас.

Лично аз много мразя когато видя адрес от вида my_user [at] mydomain.com или още по-гадното my_user [at] mydomain [dot] com. Просто се изприщвам, хващам менингит, почвам да фъфля и се такива от сорта. Мързела е голямо нещо и определено не бих седнал да пиша мейл на човек освен ако не съм прекалено заинтересуван. Най-добре би било ако е-майлът не притежава линк, то поне да е изписан правилно, така, че с Copy-Paste процедура да може директно да се копира в To: полето на всеки Е-майл клиент.

Оказва се, че има варианти, и то доста елегантни при това с които всеки адрес би изглеждал нечетим за спам харвестерите, но напълно разбираем за обикновените потребители ползващи браузер. Днес прочетох една статия и тук ще резюмирам 2 от начините, които ми се сториха доста приятни и не до там ресурсоемки за направа.

• Смяна на посоката на писане с CSS или “Changing the code direction”

  В какво се състои той:
  Създавате си клас в CSS-a със следното съдържание:
  

  
  След това в ХТМЛ-а пишете следния адрес
  

  
  moc.niamodym@resu_ym
  

  
  Забележете, че адреса е изписан напълно огледално. Това ще доведе до изписване на правилен е-майл при рендирането на страницата от браузерите поддържащи CSS.

• Използване на display:none

  Този поне за мен не е толкова екзотичен, пък и се спестява обръщането на адреса, което за по-дълги адреси просто е отчайващо бавно /а и все пак казахме мързела е двигател на прогреса/ така, че този метод е по-лесен за използване, и според автора на оригиналната статия също така ефективен като първия.

  В CSS-a дефинирате клас
  

  
  Съответно в HTML-а пишете следния адрес:
  

  my_user@
  null
  mydomain.com

  
  Тук нещата са пределно ясни – span-ът просто не се показва и съответно адреса се показва като едно цяло в браузера, докато спам харвестерите не биха го засекли, или поне не пълния адрес.

Разбира се има и още една подробност – ползването на линк, за да може адреса да бъде кликаем. Аз лично бих написал собствен енкодер, отколкото да ползвам нещо готово, защото щом това нещо е публично, то винаги може да бъде приложено към харвестера и съответно да хване правилния адрес.

Оригиналната статия е тук, като автора е посочил и съотетното количество спам получавано при различните видове защити.

Надявам се да е било полезно.